Новини

Диабетна ретинопатия

Захарният диабет (ЗД) е нарастващ медицински проблем в целия свят. ЗД причинява поредица от дългосрочни системни усложнения , които имат значително влияние върху отделния пациент и обществото като цяло,тъй като заболяването обикновено засяга хората в най-активните им години.През последните 10-20 години има значителен ръст в заболеваемостта от ЗД и тази тенденция ще се запази и в следващите години.Причините за това са комплексни , но най-често се говори за промени в диетата и храненето като цяло,обездвижването и заседналият начин на живот на съвремения човек.

Пациентите със ЗД често развиват очни усложнения като роговични промени, глаукома,неоваскуларизация на ириса , катаракта и невропатии.Най-често срещаният и с най-голям риск по отношение на зрението проблем обаче си остава диабетната ретинопатия , която е всъщност и една от определящите причини за слепота във възрастта между 25 – 74 години.

 

Признаци на диабетната ретинопатия : В началните стадии на диабетната ретинопатия (ДР) типични зрителни симптоми и оплаквания липсват.При напредване на състоянието най-често пациентите имат симптоми , които включват плуващи мътнини , замъглавяне на зрението и прогресивно влошаване на зрителната острота .Някои от клиничните белези на ДР са следните :

- микроаневризми  - най- ранният клиничен белег на ДР развиват се вторично вследствие загуба на перицити и разширяване на стената на капилярите , малки червени точки в повърхностните ретинални слоеве ;

-ретинални хеморагии ;

-хеморагии в стъкловидно  тяло;

-едем на ретината и твърди ексудати;

-меки ексудати ;

-макулен едем.

 

ДР има 2 форми :

1)Непролиферативна и

2)Пролиферативна диабетна ретинопатия ;

Непролиферативна диабетна ретинопатия – 90% от всички случаи :

-лека форма ;

-умерена форма ;

-тежка форма – характеризира се с наличието на хеморагии и микроаневризми в четирите квадранта ; венозни проблеми и макулен едем.

Пролиферативна диабетна ретинопатия (ПДР) :

-Неоваскуларизация – отличителен белег на ПДР ;

-преретинални хеморагии- появават се в зоната между стъкловидното тяло и ретината ;

-хеморагии в стъкловидното тяло ;

-фибро-васкуларна тъканна пролиферация ;

-транционно отлепване / надигане на ретината ;

-макулен едем.

 

Диагноза :

Лабораторните изследвания и проследяване на нивата на гликирания хемоглобин HbA1c са важни в дългосрочното проследяване на пациентите с диабетна ретинопатия . Най-често за поставяне на диагнозата ДР са достатъчни следните изследвания :

- Флуоресцеинова ангиография – контрастно изобразяване на съдовата система на ретината;

-Оптична кохерентна томография (ОСТ) – използва се за определяне дебелината на ретината и наличието на макулен едем;

-Ултразвукова ехография ;

 

Лечение на диабетната ретинопатия :

1 ) Лекарствена терапия :

-Антирастежни фактори – група от няколко медикамента , открити и разработени през последните 5-10 години с основно предназначение – лечение на диабетния макулен едем;

-Кортикостероиди за интравитриално приложение ;

2 ) Глюкозен контрол - Прояваването „The Diabetes Control and Complications Trial” е доказало , че интензивният контрол на кръвната глюкоза при пациента с установен захарен диабет от 1-ви или 2-ри тип , намалява честотата и прогресията на диабетната ретинопатия .

3 ) Лазерна фотокоагулация – представлява насочване на монохроматична светлинна енергия с цел постигане на дозирана коагулация на ретиналната тъкан . Съществуват различни лазерни техники в зависимост от вида на диабетната ретинопатия и степента на настъпилите промени.Най-общо казано се използват различни вариации на фокална при или панритинална лазерна коагулация .

4 ) Витректомия – представлява вид хирургична техника , която би могла да се използва при пролиферативна диабетна ретинопатия в случай на настъпили усложнения като персистиращи кръвоизливи в стъкловидното тяло ; тракционно  отлепване на ретината .

5 ) Криотерапия – използва се като метод за понижаване на вътреочното налягане при крайно напреднали и усложнени стадии на пролиферативна диабетна ретинопатия .

 

Дългосрочно наблюдение :

Честотата на проследяване и наблюдение се определя предимно от стадия на ДР и степента на прогресията до ПДР.Само 5 % от пациентите с лека непролиферативна диабетна ретинопатия прогресират до ПДР в рамките на 1 година , така че проследяването им на 6-12 месеца е необходимо . Почти 27% от пациентите с умерена НПДР биха прогресирали до ПДР за 1 година и следователно те би трябвало да бъдат следени на 7-8 месеца.И съответно повече от 50% от тежките НПДР водят до ПДР за 1 година – техният контрол е на 2-3 месеца .

Всички случаи с наличие на диабетен макулен едем би трябвало да бъдат третирани своевременно чрез лазерна коагулация и антирастежна терапия .

Powered by CuteNews